ТОП 10 на най-популярните палми

       Автор: Ния Горанова

Екзотика - далечни, непознати земи, диви и мистериозни..., човешкото същество има вродено любопитство и именно това ни е накарало да откриваме непознатото, да търсим отговори, да се развиваме, да пътешестваме, да еволюираме. До скоро палми можехме да видим само на картинка или много далеч от дома. Но ето, че светът става все по-малък, все по-познат и тези причудливи дървета вече не са мистика, нито екзотика, нито блян, а част от интериора на собствения ни дом и градина. 

Кои обаче са най-популярните палми? Кои са най-подходящите за отглеждане у дома? Коя е "вашата палма"? Представяме ви отговорите на тези въпроси и още любопитни и завладяващи факти и истории за 10-те най-популярни палми.

10. Палма Ливингстон / Ливинстона (Livistona)

Палма Ливингстон / Ливингстона

Източник: Flickr.com

Тази класическа палма произхожда от тропиците или по-конкретно – от горите на Малайзия и Индонезия. Ливингстон е предпочитана, защото, особено при младите екземпляри, листата са големи, кръгли, лъскави и с ветрилообразни форми. По-възрастните разделят листата си и не са така симетрични. Тази палма е много популярна в Югоизточна Азия, където се използва за общо палмово озеленяване дори в градски условия – по дължината на улици или в парковете. При този вид има изисквания за топлина, което е предпоставка да предпочита по-топлите тропически области. Нужна ѝ е типичната за тропическия климат влажност на въздуха.

9. Кензия (Howeia Fosteriana)

Кензия
Източник: Flickr.com

Високодекоративната Кензия е палма с големи, извити, гребеновидни и разчленени листенца. Отличава се с дълготрайност, като се счита, че може да доживее до 80 годишна възраст. Има два основни вида, които произхождат от никому неизвестния остров Лорд Хау. Този вид обича топлината и влагата. Важна е дозировката при поливането - не бива нито да е сухо, нито пък да се „преполива“. Добре е да се пулверизира по листенцата, но това, както виждате от снимката, би била доста нелека и амбициозна задача... През зимата е добре да се намали водата, като се стремете и към лека влажност.

8. Финикова палма Рубелине/ Рьобелен (Phoenix Roebelenii)

Финикова палма Рубелине / Рьобелен 

Източник: Flickr.com

 Рубелине е една от най-красивите финикови палми. Тя е подходяща за отглеждане в офиса, дома, заведението или пък на открити места. Този вид е устойчив и непретенциозен, може да се отглежда целогодишно в затворени помещения. С нарастването си на височина, тя оформя „дървовиден“ ствол, което я прави още по-предпочитана – това е един типичен представител на тези екзотични дървета. Друго предимство на този сорт е, че добре се съчетава и търпи комбинации и с други растения. Рубелине е висока 2-3 м. Стволът е гъсто покрит с остатъците от листните дръжки на старите листа. Тя е с перести листа, дълги 70-100 см., с меки листни сегменти, които се извиват надолу и почти закриват ствола. В началото на израстването си младите листа са покрити с бял налеп, който впоследствие изчезва и възрастните листа стават тъмнозелени. В стайни условия растението не цъфти.

7. Kанарска финикова палма (Phoenix Сanariensis)

Канарска финикова палма

Източник: Flickr.com

Канарските финикови палми са най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Развива се отлично в южна България и по Черноморието. Този вид палми издържат и на по-ниски температури. Колкото по-стара е палмата и колкото по-голяма дебелина има стъблото, толкова повече издържа на студено. Phoenix canariensis достига до удивителните 15 метра в естествена среда, а в стая - не повече от 2 метра. Листата са тъмно-зелени и много дълги. Все още младите листа са изправени нагоре, а по-старите се отклоняват встрани. Короната от листа наедрява всяка година и увеличава обема на стеблото.

6. Хризалидокарпус/Златноплодна палма  (Chrysalidocarpus)

Хризалидокарпус / Златноплодна палма 
Източник: Flickr.com

Хризалидокарпус е трудна за произнасяне дума, присъстваща единствено в речника на ботаници, учени от БАН и Денди. По тази причина, тя бива наричана още Златноплодна палма. Родината на Хризали... Златоплодната палма е остров Мадагаскар и Коморските острови. Тази палма се отличава с особена храстовидност. Вейките обилно се разклоняват в основата  на храста и изглеждат много ефктно. Родът е от 20 вида, всички - разпространени като стайни растения. Проблем при тази палма са листата. Те често пожълтяват (от недостатъчно поливане или недостатъчно хранителни вещества в почвата), стават бледи  (основно при прекалено ярко осветление), крайчетата изсъхват и покафевяват (най-вероятно причината е сухият въздух, също така - недостатъчно поливане и въздействието на хладния въздух или от студ) и често биват нападани от всевъзможни буболечки, въшки и акари. Извод – тази палма е предизвикателство за всеки градинар,... но пък именно това я прави още по-екзотична и привлекателна за ценителите.

5. Кокосова палма (Cocos Nucifera)

Кокосова палма
Източник: Flickr.com

Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони. Произходът му е мистерия, но мнозина смятат, че това са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан. Особено разпространена е в Южна Флорида. Плодът на Кокосовата палма е ценен хранителен източник. Вътре в черупката му се намира бялата, ядивна част, наречена “copra”. Тя се използва предимно в сладкарството. Освен това може да бъде извлечен екстракт от кокосово олио. Вътрешността на кокосовия орех е куха и може да съдържа кокосово мляко – основна съставка на Пина Колада. По-важно е обаче приложението му в парфюмерийната и козметичната индустрия – за производство на сапуни, както и за направата на (забележете) смазочни масла, експлозиви (?!) и маргарин. Външната черупка е източник на твърди фибри, наречени „coir“, които се използват за направата на изтривалки и четки. Листата пък се използват в някои райони на света за изграждането на покриви на къщи. Освен всичко това, тази палма е страхотен акцент върху зелената морава, а през листата и се прецежда приятна сянка за вътрешния двор. Използва за оформянето на горички или алеи покрай улици. Устойчива е на сол - затова и се използва по крайбрежията за постигане на „тропическа атмосфера“.

4. Трахикарпус (Trachycarpus Fortunei)

Трахикарпус
Източник: Flickr.com

            Не, това не е болест или орган от човешкото тяло. Трахикарпус е наричана още „Китайска конопена палма“ - което доста повече приляга на това красиво и изключително популярно дърво. В Европа тя е много обичан и култивиран вид. Трахикарпусът е сред най-устойчивите от всички палми, отглежда се в саксии и големи съдове. Трахикарпусът е част от пейзажа на Южна Англия, Южна Швейцария, езерата в Северна Италия, Лазурния бряг. В голям съд тя достига височина 2-4 метра, образува масивно влакнесто стъбло с кръгли, блестящо зелени перести листа. Произхожда от Бирма, Китай и Япония. Издържа на студ. Там, тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, няма и особени претенции към почвата.

3.    Вашингтония Робуста (Washingtonia Robusta)

Вашингтония Робуста

Източник: Flickr.com

Вашингтония Робуста е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя е родена в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение - висока и красива, тя расте бързо. Отличава се с кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите листа не окапват, а увисват. Обича преките слънчеви лъчи. Ако е все още младо растение, може да вирее и на „шарена сянка“, при постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си, младите растения привикват към сенчестите места -  логично -  и в природата не всички места са слънчеви.

2.    Цикас (Cycas Revoluta)

       Цикас

Източник: Flickr.com

Подгласничката на на-популярната палма... не е палма! Цикас е растение, познато от древни времена. Името му, ако знаете гръцки, доста би ви заблудило - в превод (Kykas/ Cycas) означава “палма”. Това обаче не е палма, но много прилича на външен вид на всички палмови. За разлика от тях, цикасът е двуполов и съществуват мъжки и женски растения. Произхожда от Югоизточна Азия. Той расте бавно и може да живее дълго в дома ви, при подходящи грижи. Цикасът е известен още с названието „Папратова палма“. Младите листа са завити спирално - като при папратите. Млади, те са крехки и доста нежни, като по-късно обаче стават твърди и жилави.

Внимание! Цъкасът е изключително отровно растение и за хората, и за животните. Домашните любимци са в особен риск! След поглъщане се наблюдава повръщане, диарии, слабост, гърчове и дори чернодробна недостатъчност. Токсични са всички части на растението, като най-голямо количество отрова се съдържа в семената.

1.    Арека  (Dypsis Lutescens)

 Арека

Източник: Flickr.com

         Може да срещнете Dypsis Lutescens с името Арека, но тя – най-популярната палма, също като популярните личност, има множество „прякори“ – „Жълта палма“, „палма Пеперуда“, „Тръстикова палма“, „Златопера палма“. Стъблата са стройни и групирани, понякога разклонени. В естествената си среда – остров Мадагаскар - растението може да достигне до цели 12 метра височина, която разбира се, е непостижима в домашни условия. Ареката е растение, което изисква доста внимание, за да расте здраво, щастливо и красиво, но пък ще имате прекрасна палма, придаваща екзотика и уют в дома ви. Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, в домашни условия по-скоро на ширина, отколкото на височина.

Топ 14 на най-популярните летни растения

       Автор: Ния Горанова

Лято е! Да! Дъждовете и капризите на понякога малко променливата в настроенията си пролет вече са зад гърба ни, а мечтите за екзотични ваканции, плажове, прохладни разходки в планината, спане под звездите с родопско одеало  са съвсем близо, а за късметлиите  – вече са реалност. Понякога затваряме очи и под лъчите на горещото лятно слънце си представяме красиви, райски градини, богато преливащи от екзотични цветове и аромати. Но кому е нужно да си фантазира, когато с малко желание и труд може да превърне своята собствена градина или балконче в „Едем“? Представяме ви 14 от най-популярните и красиви летни растения, някои от които с неочакван произход, а други – с изненадваща история или символика. 

 14. Зантедехия, Кала (Zantedeschia)

 

Зантедехия

Източник: Flickr.com

   Зантедехия e позната у нас с наименованието Кала. Белите Зантедехии сe наричат още „Етиопска Кала“, жълтите са познати като „Кала Елиотиана“, а розовите – като „Реманова Кала“. Сред хибридите има и оранжеви, карминени и дори с лилави цветове. Растението принадлежи към семейство Ароидни, а произходът му далеч не е толкова величествен и изтънчен, колкото елегантната му визия - блатата на Южна Африка. Кръстено е на италианския ботаник Зантедески.

    Листата, също като цветовете, сами по себе си са много декоративни. Те са с дълги дръжки, стреловидна форма, а при много сортове биват покрити с нежни сребристо-бели и розови петна. Това прекрасно цвете обича яркото лятно слънце, мократа почва и високата влажност на въздуха. По време на растеж трябва да се подхранва допълнително.

13. Гревилея (Grevillea)

 

 Гревилея

Източник: Flickr.com

   Това е вечнозелен храст. Изящните му листа наподобяват на пръв поглед папрат. Този вид цъфти рядко с оранжево-жълти цветове. Към рода на Гревилеята се отнасят над 190 вида, а като декоративни се отглеждат най-вече Grevillea alpestris, позната още като Grevillea alpina или Grevillea sulphurea. В топлите райони са подходящи и за отглеждане на открито, а за саксийно цвете най-често се използва Grevillea robusta.  

    Удивително е, че за една година, растенията достигат височина до 75 см. През цялата година те се поливат в зависимост от условията така, че почвената смес винаги да е умерено влажна. Тъй като се размножават лесно, но пък с възрастта започват да изглеждат не така красиви, както в началото, се препоръчва старите екземпляри да се сменят с нови.

12. Олеандър, Зокум (Nerium oleander) 

 

 Олеандър, Зокум

 Източник: Flickr.com

   Олеандърът, познат още като Зокум, е едно от  най-древните, култивирани като декоративни, растения. Ботаническото му име Нериум произлиза от гръцката дума „влажен“ и подсказва както за родината на цветето Средиземноморието, така и че вирее в близост до водни басейни - реки, морета, езера. „Олеандър“ пък означава „отровна маслина“ поради приликата на листата му с тези на маслината и факта, че то е наистина силно отровно. Олеандърът е едър вечнозелен храст. При подходящи условия може да стигне височина от над 2,5 метра. Листата му са плътни, тесни и дълги, а цъфтежът – дълъг. В зависимост от сорта Зокумът цъфти от юни до октомври. Цъфтежът на всеки храст е продължителен, а цветовете са в красиви тонове - бели, розови, червени, жълти. Срещат се прости или кичести разновидности, а ароматът им е толкова наситен и силен, че при по-чувствително обоняние предизвиква дори главоболие. Растението обича силното слънце и водата.

11. Калистемон (Callistemon)

 

  Калистемон
Източник: Flickr.com

 

   Този прелестен вечнозелен храст спада към раздел „декоративнолистни“, семейство Миртови (Myrtaceae). Логично, ако беше съседът ви, то щеше да се казва с достолепното име Калистемон Миртов и щеше да е много странен тип. Храстът е окичен с цветни класове под формата на тъмночервени тичинки с дължина 2-3 см., разположени около стъблото. Листенцата му са толкова твърди, че чак са бодливи. Плодовете му също са твърди, със сив цвят, а цветовете му – изключително трайни. Обича много светлите и проветриви места. Предпоставка за добро развитие и обилен цъфтеж са ярките слънчеви лъчи. Поливайте, когато почвата е леко засъхнала. Нуждае се от редовно опръскване на листата с пулверизатор.

10. Финикова палма Рубелине, Финикова палма на Рьобелeн (Phoenix roebelenii)

 

  Финикова палма Рубелине

Източник: Flickr.com

   ...Лека препратка към следващата ни статия, която ще бъде посветена на палмите.

   Финиковите палми са едни от най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Съществуват 17 вида и редом с Кокосовата, са най-известните палми в растителния свят. Подходящи за стайно отглеждане са: „Канарска финикова палма“ (Phoenix canariensis), Финикова палма Рубелине (Phoenix roebelenii), „Истинска финикова палма“ (Phoenix dactylifera) и „Сенегалска финикова палма“ (Phoenix reclinata).

    Финиковата палма Рубелине, известна и като Финиковата палма на Рьобелeн, е висока 2-3 м. Стволът ѝ е гъсто покрит с остатъците от листните дръжки на старите листа. Phoenix roebelenii е с перести листа, дълги 70-100 см., с меки листни сегменти, които се извиват надолу и почти закриват ствола. В началото на израстването си младите листа са покрити с бял налеп, който впоследствие изчезва и възрастните листа стават тъмнозелени. В стайни условия растението не цъфти, така че не очаквайте цвят.

9. Канарска финикова палма (Phoenix canariensis)

 

Канарска финикова палма 

Източник: Flickr.com

Канарските финикови палми са най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Phoenix canariensis достига до удивителните 15 метра в естествена среда, а в стая - не повече от 2 метра. Листата им са тъмно-зелени и много дълги. Все още младите листа са изправени нагоре, а по-старите се отклоняват встрани. Листните дръжки имат здрави и дълги игловидни бодили. На 3-годишна възраст листата достигат до дузина. В стайни условия не цъфтят. Предпочитат светли до полусенчести места. През лятото може да се изнасят и на открито. Най-познатата с плодовете си е Обикновената финикова палма. Плодовете на другите видове са ядливи, но са значително по-дребни, като плодната им част е влакнеста и малка.

Повече за най-популярните палми ще можете да прочетете в следващата публикация в нашия блог.

8. Пустинна роза (Adenium obesum)

 

Пустинна роза 
Източник: Flickr.com

 Пустинната роза е сукулентен храст с красиви цветове с разнообразна разцветка. На височина достигат до 1 – 1,5 метра. Дънерът на растението е с разширена форма, наподобяваща бутилка. Пустинната роза е от род Cукулентни и също като Олеандъра, принадлежи към семейство Apocynaceae. Родината й е източна Африка. Интересно е, че тя често се отглежда като бонсай. Разновидностите, според цветовете на растението, са кръстени от градинарите, с интересни английски имена: Red Sing (анг.: червена песен) – червени цветове, Lucky ( анг.: късметлия) – бледо розово, Doble flower (анг.: двойно цвете)  – с два реда листенца на цветчетата. Пустинната роза обича пряката слънчева светлина и добре осветените места, ако се отглежда в стая. Предупреждаваме ви, че растението е красиво, но с него трябва да се внимава - течността, която се отделя от стеблото при чупене или отрязване може да предизвика възпаление на кожата!

7. Хибискус (Hibiscus)

 

   Хибискус

Източник: Flickr.com

  Хибискусът, познат у нас като „Китайска роза“, спада към раздел Декоративноцъфтящи. Можете сами да се досетите,че съответно растението е „декоративно“ и „цъфтящо“ и е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз. Неговите големи, подобни на хартиени, бели цветове обикновено траят само ден – два, но при повече старание могат да цъфтят от пролетта до есента. Храстът на Хибискуса може да живее повече от 20 години! Той може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете или да достигне сравнително големи за цвете размери. Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата. Китайската роза има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово и дори червено.

   

6. Бугенвилия  (Bougainvillea)

 

  Бугенвилия

Източник: Flickr.com

Бугенвилиите спадат към семейство Вечерникови. Това, което повечето хора смятат за ярки и изпъстрени цветове, съвсем не са цветове, а красивите ярки листа, които скриват невзрачни кремави цветенца. Бугенвилия идва от високите плата на Южна Америка, където френският адмирал Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811) открил това растение и го пренесъл в Европа. В естествената си среда растението може да се срещне под формата на дърво, храст и дори лиана. Листата му са свежи, ярки и богати, а цветовете – мънички и бледи.

   „Сандериана" и „Александра" са най-популярните Бугенвилии. Наред с тези две известни разновидности в типичния за Бугенвилията лилав цвят, тропическото растение може да се открие и в други цветове. При хибридните Бугенвилии се срещат разновидности с бели, жълти, оранжеви, кървавочервени и керемиденочервени тонове. Понякога цветовете дори се смесват помежду си. В Индия и Калифорния,  където тези растения са най-популярни и дори превърнати в мания, има стотици селекционирани форми.

5. Дипладения /Мандевила - (Mandevilla 'Dipladenia) 

 

   Дипладения Мандевила

Източник: Flickr.com

    Екзотичниата Дипладения, позната още като Мадевила или за „по-кратко“ - Дипладения Мандевила, принадлежи към семейство Устрелови (Аросynасеае). Родината ѝ е Южна Бразилия, като някои нейни разновидности са разпространени и в Боливия, Арженитина и Еквадор. Топлолюбивото растение се отглежда в градини през лятото и в домашни условия през зимата, като се чувства най-добре на светло, но не на преки слънчеви лъчи. Тя е бързо растящо, пълзящо растение, достигащо до 5 метра височина. Цветовете са като красиви звънчета в розово, бяло, жълто и тъмночервено и разпръскват главозамайващ аромат! Да, наистина е главозамайващ, защото всички части на тази красавица са силно отровни и при чувствителни хора ароматът на цветовете може да предизвика главоболие.

4. Каладиум (Caladium) 

 

 Каладиум

Източник: Flickr.com

   Каладиумът е тропическо растение, което се среща в много цветови комбинации по поречието на река Амазонка в Южна Америка. Основните цветове са червено, розово, бяло и зелено, като всеки вид Каладиум има собствена, уникална комбинация от два или дори повече цвята. То принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae), като това семейство действително е дом на много змии в естествена среда и също, подобно на някои от тях, е силно отровно. Листата на Каладиума са смесица от красиви ярки цветове в комбинации от искрящо розово, наситено жълто, тъмно, маслинено зелено и ярко бяло. Най-добре виреят на частична сянка или полусянка. Някои видове са устойчиви на слънце и могат да се отглеждат на леко засенчени места.

3. Пасифлора (Passiflora)

 

   Пасифлора

Източник: Flickr.com

   Различна, красива и благоуханна, Пасифлора е мечта за всеки градинар. Наричано е най-вече „цвете на страстта“,  но е познато още като часовниче, страстниче и страстно цвете. Произхожда от топли тропични райони, като съществуват над 400 вида, всеки от които – с уникална окраска. Някои от тях са катерливи, други храстовидни, някои са подходящи за отглеждане в саксия, други дават плод. Цветето на страстта е кръстено по този начин заради религиозните асоциации, които поражда. Пасифлора е наречена така в чест на Страстите Христови. Смята се, че елементите й имат християнска символика. Венчелистчетата й символизират верните апостоли, белите й цветове – рая и чистотата, пипалата – камшиците, с които са бичували Христос. Пасифлора цъфти в жълти, сини, червени, розови, лилави и бели цветове. Обича слънцето и топлината, но не харесва сушата, затова гледайте да поддържате почвата й влажна.

 2. Лавандула (Lavandula)

 

  Лавандула

Източник: Flickr.com

   Ароматът на лавандулата е опияняващ, виолетовите ѝ цветчета – нежни красиви и вдъхновяващи. Лавандулата за миг преобразява дома и градината, ароматът и цветът ѝ носят спокойствие. В миналото тя е била скъпо растение - само хората с царско потекло можели да си го позволят. Римляните използвали цветовете ѝ за релаксиращи бани и установили, че растението се отразява добре на кожата. Гърците били омагьосани от лавандуловия аромат и приготвяли от него парфюм, а гръцкият лавандулов сапун се ползва и до днес и се прави така, както преди стотици години. Лавандулата не е само красива и благоуханна, но и полезна за здравето. Тя е навлязла и в медицината - за изготвянето на различни лекарства. Лекарите давали стръкове лавандула на родилките, защото ароматът облекчавал. Днес лавандулата се използва в козметиката, парфюмерията, хомеопатията, кулинарията и градината. За това изключително цвете можем да ви разкажем много и ще го направим в следваща публикация, посветена само на него, така че – следете блога.

1.  Гардения (Gardenia)

 

   Гардения

Източник: Flickr.com

   Гарденията - една от най-капризните саксийни култури, при добри грижи може да живее десетки години. Родът ѝ включва около 250 вида цъфтящи растения, а родината на това прелестно цъфтящо са тропическите и субтропическите райони на Африка, Южна Азия, Австралия и Океания. Тя е вечнозелен храст с тъмнозелени листа, покрити с гланц и с жилава тъкан. Цветовете са или самостоятелни, или в малки групи. Цветът на Гарденията е бял до бледо жълт и кремав. Цъфти е от пролетта до средата на лятото и много видове са с изключително силен флорален аромат.