Топ 14 на най-популярните летни растения

       Автор: Ния Горанова

Лято е! Да! Дъждовете и капризите на понякога малко променливата в настроенията си пролет вече са зад гърба ни, а мечтите за екзотични ваканции, плажове, прохладни разходки в планината, спане под звездите с родопско одеало  са съвсем близо, а за късметлиите  – вече са реалност. Понякога затваряме очи и под лъчите на горещото лятно слънце си представяме красиви, райски градини, богато преливащи от екзотични цветове и аромати. Но кому е нужно да си фантазира, когато с малко желание и труд може да превърне своята собствена градина или балконче в „Едем“? Представяме ви 14 от най-популярните и красиви летни растения, някои от които с неочакван произход, а други – с изненадваща история или символика. 

 14. Зантедехия, Кала (Zantedeschia)

 

Зантедехия

Източник: Flickr.com

   Зантедехия e позната у нас с наименованието Кала. Белите Зантедехии сe наричат още „Етиопска Кала“, жълтите са познати като „Кала Елиотиана“, а розовите – като „Реманова Кала“. Сред хибридите има и оранжеви, карминени и дори с лилави цветове. Растението принадлежи към семейство Ароидни, а произходът му далеч не е толкова величествен и изтънчен, колкото елегантната му визия - блатата на Южна Африка. Кръстено е на италианския ботаник Зантедески.

    Листата, също като цветовете, сами по себе си са много декоративни. Те са с дълги дръжки, стреловидна форма, а при много сортове биват покрити с нежни сребристо-бели и розови петна. Това прекрасно цвете обича яркото лятно слънце, мократа почва и високата влажност на въздуха. По време на растеж трябва да се подхранва допълнително.

13. Гревилея (Grevillea)

 

 Гревилея

Източник: Flickr.com

   Това е вечнозелен храст. Изящните му листа наподобяват на пръв поглед папрат. Този вид цъфти рядко с оранжево-жълти цветове. Към рода на Гревилеята се отнасят над 190 вида, а като декоративни се отглеждат най-вече Grevillea alpestris, позната още като Grevillea alpina или Grevillea sulphurea. В топлите райони са подходящи и за отглеждане на открито, а за саксийно цвете най-често се използва Grevillea robusta.  

    Удивително е, че за една година, растенията достигат височина до 75 см. През цялата година те се поливат в зависимост от условията така, че почвената смес винаги да е умерено влажна. Тъй като се размножават лесно, но пък с възрастта започват да изглеждат не така красиви, както в началото, се препоръчва старите екземпляри да се сменят с нови.

12. Олеандър, Зокум (Nerium oleander) 

 

 Олеандър, Зокум

 Източник: Flickr.com

   Олеандърът, познат още като Зокум, е едно от  най-древните, култивирани като декоративни, растения. Ботаническото му име Нериум произлиза от гръцката дума „влажен“ и подсказва както за родината на цветето Средиземноморието, така и че вирее в близост до водни басейни - реки, морета, езера. „Олеандър“ пък означава „отровна маслина“ поради приликата на листата му с тези на маслината и факта, че то е наистина силно отровно. Олеандърът е едър вечнозелен храст. При подходящи условия може да стигне височина от над 2,5 метра. Листата му са плътни, тесни и дълги, а цъфтежът – дълъг. В зависимост от сорта Зокумът цъфти от юни до октомври. Цъфтежът на всеки храст е продължителен, а цветовете са в красиви тонове - бели, розови, червени, жълти. Срещат се прости или кичести разновидности, а ароматът им е толкова наситен и силен, че при по-чувствително обоняние предизвиква дори главоболие. Растението обича силното слънце и водата.

11. Калистемон (Callistemon)

 

  Калистемон
Източник: Flickr.com

 

   Този прелестен вечнозелен храст спада към раздел „декоративнолистни“, семейство Миртови (Myrtaceae). Логично, ако беше съседът ви, то щеше да се казва с достолепното име Калистемон Миртов и щеше да е много странен тип. Храстът е окичен с цветни класове под формата на тъмночервени тичинки с дължина 2-3 см., разположени около стъблото. Листенцата му са толкова твърди, че чак са бодливи. Плодовете му също са твърди, със сив цвят, а цветовете му – изключително трайни. Обича много светлите и проветриви места. Предпоставка за добро развитие и обилен цъфтеж са ярките слънчеви лъчи. Поливайте, когато почвата е леко засъхнала. Нуждае се от редовно опръскване на листата с пулверизатор.

10. Финикова палма Рубелине, Финикова палма на Рьобелeн (Phoenix roebelenii)

 

  Финикова палма Рубелине

Източник: Flickr.com

   ...Лека препратка към следващата ни статия, която ще бъде посветена на палмите.

   Финиковите палми са едни от най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Съществуват 17 вида и редом с Кокосовата, са най-известните палми в растителния свят. Подходящи за стайно отглеждане са: „Канарска финикова палма“ (Phoenix canariensis), Финикова палма Рубелине (Phoenix roebelenii), „Истинска финикова палма“ (Phoenix dactylifera) и „Сенегалска финикова палма“ (Phoenix reclinata).

    Финиковата палма Рубелине, известна и като Финиковата палма на Рьобелeн, е висока 2-3 м. Стволът ѝ е гъсто покрит с остатъците от листните дръжки на старите листа. Phoenix roebelenii е с перести листа, дълги 70-100 см., с меки листни сегменти, които се извиват надолу и почти закриват ствола. В началото на израстването си младите листа са покрити с бял налеп, който впоследствие изчезва и възрастните листа стават тъмнозелени. В стайни условия растението не цъфти, така че не очаквайте цвят.

9. Канарска финикова палма (Phoenix canariensis)

 

Канарска финикова палма 

Източник: Flickr.com

Канарските финикови палми са най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Phoenix canariensis достига до удивителните 15 метра в естествена среда, а в стая - не повече от 2 метра. Листата им са тъмно-зелени и много дълги. Все още младите листа са изправени нагоре, а по-старите се отклоняват встрани. Листните дръжки имат здрави и дълги игловидни бодили. На 3-годишна възраст листата достигат до дузина. В стайни условия не цъфтят. Предпочитат светли до полусенчести места. През лятото може да се изнасят и на открито. Най-познатата с плодовете си е Обикновената финикова палма. Плодовете на другите видове са ядливи, но са значително по-дребни, като плодната им част е влакнеста и малка.

Повече за най-популярните палми ще можете да прочетете в следващата публикация в нашия блог.

8. Пустинна роза (Adenium obesum)

 

Пустинна роза 
Източник: Flickr.com

 Пустинната роза е сукулентен храст с красиви цветове с разнообразна разцветка. На височина достигат до 1 – 1,5 метра. Дънерът на растението е с разширена форма, наподобяваща бутилка. Пустинната роза е от род Cукулентни и също като Олеандъра, принадлежи към семейство Apocynaceae. Родината й е източна Африка. Интересно е, че тя често се отглежда като бонсай. Разновидностите, според цветовете на растението, са кръстени от градинарите, с интересни английски имена: Red Sing (анг.: червена песен) – червени цветове, Lucky ( анг.: късметлия) – бледо розово, Doble flower (анг.: двойно цвете)  – с два реда листенца на цветчетата. Пустинната роза обича пряката слънчева светлина и добре осветените места, ако се отглежда в стая. Предупреждаваме ви, че растението е красиво, но с него трябва да се внимава - течността, която се отделя от стеблото при чупене или отрязване може да предизвика възпаление на кожата!

7. Хибискус (Hibiscus)

 

   Хибискус

Източник: Flickr.com

  Хибискусът, познат у нас като „Китайска роза“, спада към раздел Декоративноцъфтящи. Можете сами да се досетите,че съответно растението е „декоративно“ и „цъфтящо“ и е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз. Неговите големи, подобни на хартиени, бели цветове обикновено траят само ден – два, но при повече старание могат да цъфтят от пролетта до есента. Храстът на Хибискуса може да живее повече от 20 години! Той може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете или да достигне сравнително големи за цвете размери. Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата. Китайската роза има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово и дори червено.

   

6. Бугенвилия  (Bougainvillea)

 

  Бугенвилия

Източник: Flickr.com

Бугенвилиите спадат към семейство Вечерникови. Това, което повечето хора смятат за ярки и изпъстрени цветове, съвсем не са цветове, а красивите ярки листа, които скриват невзрачни кремави цветенца. Бугенвилия идва от високите плата на Южна Америка, където френският адмирал Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811) открил това растение и го пренесъл в Европа. В естествената си среда растението може да се срещне под формата на дърво, храст и дори лиана. Листата му са свежи, ярки и богати, а цветовете – мънички и бледи.

   „Сандериана" и „Александра" са най-популярните Бугенвилии. Наред с тези две известни разновидности в типичния за Бугенвилията лилав цвят, тропическото растение може да се открие и в други цветове. При хибридните Бугенвилии се срещат разновидности с бели, жълти, оранжеви, кървавочервени и керемиденочервени тонове. Понякога цветовете дори се смесват помежду си. В Индия и Калифорния,  където тези растения са най-популярни и дори превърнати в мания, има стотици селекционирани форми.

5. Дипладения /Мандевила - (Mandevilla 'Dipladenia) 

 

   Дипладения Мандевила

Източник: Flickr.com

    Екзотичниата Дипладения, позната още като Мадевила или за „по-кратко“ - Дипладения Мандевила, принадлежи към семейство Устрелови (Аросynасеае). Родината ѝ е Южна Бразилия, като някои нейни разновидности са разпространени и в Боливия, Арженитина и Еквадор. Топлолюбивото растение се отглежда в градини през лятото и в домашни условия през зимата, като се чувства най-добре на светло, но не на преки слънчеви лъчи. Тя е бързо растящо, пълзящо растение, достигащо до 5 метра височина. Цветовете са като красиви звънчета в розово, бяло, жълто и тъмночервено и разпръскват главозамайващ аромат! Да, наистина е главозамайващ, защото всички части на тази красавица са силно отровни и при чувствителни хора ароматът на цветовете може да предизвика главоболие.

4. Каладиум (Caladium) 

 

 Каладиум

Източник: Flickr.com

   Каладиумът е тропическо растение, което се среща в много цветови комбинации по поречието на река Амазонка в Южна Америка. Основните цветове са червено, розово, бяло и зелено, като всеки вид Каладиум има собствена, уникална комбинация от два или дори повече цвята. То принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae), като това семейство действително е дом на много змии в естествена среда и също, подобно на някои от тях, е силно отровно. Листата на Каладиума са смесица от красиви ярки цветове в комбинации от искрящо розово, наситено жълто, тъмно, маслинено зелено и ярко бяло. Най-добре виреят на частична сянка или полусянка. Някои видове са устойчиви на слънце и могат да се отглеждат на леко засенчени места.

3. Пасифлора (Passiflora)

 

   Пасифлора

Източник: Flickr.com

   Различна, красива и благоуханна, Пасифлора е мечта за всеки градинар. Наричано е най-вече „цвете на страстта“,  но е познато още като часовниче, страстниче и страстно цвете. Произхожда от топли тропични райони, като съществуват над 400 вида, всеки от които – с уникална окраска. Някои от тях са катерливи, други храстовидни, някои са подходящи за отглеждане в саксия, други дават плод. Цветето на страстта е кръстено по този начин заради религиозните асоциации, които поражда. Пасифлора е наречена така в чест на Страстите Христови. Смята се, че елементите й имат християнска символика. Венчелистчетата й символизират верните апостоли, белите й цветове – рая и чистотата, пипалата – камшиците, с които са бичували Христос. Пасифлора цъфти в жълти, сини, червени, розови, лилави и бели цветове. Обича слънцето и топлината, но не харесва сушата, затова гледайте да поддържате почвата й влажна.

 2. Лавандула (Lavandula)

 

  Лавандула

Източник: Flickr.com

   Ароматът на лавандулата е опияняващ, виолетовите ѝ цветчета – нежни красиви и вдъхновяващи. Лавандулата за миг преобразява дома и градината, ароматът и цветът ѝ носят спокойствие. В миналото тя е била скъпо растение - само хората с царско потекло можели да си го позволят. Римляните използвали цветовете ѝ за релаксиращи бани и установили, че растението се отразява добре на кожата. Гърците били омагьосани от лавандуловия аромат и приготвяли от него парфюм, а гръцкият лавандулов сапун се ползва и до днес и се прави така, както преди стотици години. Лавандулата не е само красива и благоуханна, но и полезна за здравето. Тя е навлязла и в медицината - за изготвянето на различни лекарства. Лекарите давали стръкове лавандула на родилките, защото ароматът облекчавал. Днес лавандулата се използва в козметиката, парфюмерията, хомеопатията, кулинарията и градината. За това изключително цвете можем да ви разкажем много и ще го направим в следваща публикация, посветена само на него, така че – следете блога.

1.  Гардения (Gardenia)

 

   Гардения

Източник: Flickr.com

   Гарденията - една от най-капризните саксийни култури, при добри грижи може да живее десетки години. Родът ѝ включва около 250 вида цъфтящи растения, а родината на това прелестно цъфтящо са тропическите и субтропическите райони на Африка, Южна Азия, Австралия и Океания. Тя е вечнозелен храст с тъмнозелени листа, покрити с гланц и с жилава тъкан. Цветовете са или самостоятелни, или в малки групи. Цветът на Гарденията е бял до бледо жълт и кремав. Цъфти е от пролетта до средата на лятото и много видове са с изключително силен флорален аромат.