Автор:
Ния Горанова
10.
Еустома (Eustoma)
Еустома
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
Еустома е растение от семейство Тинтявови. Видът произхожда от топлите райони на Южна Америка, Мексико и Карибския
басейн. Популярно е в градинарството като декоративно и стайно растение. У нас
се отглежда като саксийно растение, получило е широко разпространение през
90-те години. Представлява храст с изправени стебла и събрани в китка цветове,
които имат лека прилика с цветовете на мака. Цветовете са сини, лилави, розови или
бели в зависимост от сорта. Има и двуцветни сортове, които са особено красиви.
Растежът на Еустома е бърз. Подходящата светлина за него е разсеяната. Вирее
добре на температура през пролетно-летния сезон от 20 до 25°C и през зимата -
от 12 до 15°C. При подходящо отглеждане може да се предизвика цъфтеж по всяко
време на годината.
9.
Бегония Тубероза (Tuberous Begonia)
Бегония Тубероза
Източник:
Flickr.com
Богато
е разнообразието на бегониите. Затова те не се класифицират така строго, а се
групират според типа корени. Бегониите, чиито корени са грудки, се наричат
Бегония Тубероза - Tuberous Begonia (тубер
означава грудка). Цветовете им са или мъжки, или женски и най-често растат на
гроздове, с месести листа и несиметрични сърцевидни форми. У нас такава бегония
е Вegonia Tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски -само с плодник и мъжки - само с
тичинки, поради което народът я нарича „Кавалер и дама". Tя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух.
8. Пеларгониум (Pelargonium)
Пеларгониум
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
Пеларгониумът е познат още и като „Гераниум” или „Мушкато” и е едно от любимите стайни
растения по цял свят, тъй като отглеждането му е лесно така, както и размножаването.
Има дълъг период на цъфтеж, а съцветията му са едри и с много багри. Мушкатото
е продължително цъфтящо растение, което расте много добре в стаята, на балкона,
терасата или на двора. Няма къща, където то да не е част от зеленината. Идващо
от Южна Африка, то е донесено в Европа още през 17-18 век. В превод от гръцки
език думата pelargos означава щъркел.
Съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е
многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Ярките съцветия са с
бели, розови, оранжеви, червени или пурпурни цветове.
7.Кампанула
(Campanula)
Кампанула
Източник:
Flickr.com
Познати са над 300 вида Кампанула. В
България е популярно също и с имената: „Камбанка“ и „Витлеемска звезда“.
Цветето произлиза от скалистите местности на Северна Италия. Може да се
отглежда в сандъче на балкона, в саксия, като бордюрно растение, но най-красиво
стои във висящи саксии терасата. По-разпространените видове са на височина
около 15-20см, но има и такива, които достигат един метър. Някой видове се
различават с различна форма на цветовете от останалите. Стъблото им е крехко и
лесно можа да се счупи. Цъфти от пролетта до късно лято в бели, сини, лилави и
розови цветове.
6.
Абyтилон
(Abutilon)
Абутилон
Източник:
Flickr.com
Абутилонът е род растения от семейство слезови включващ около 100 вида. Това са обилно разклонени, вечнозелени храсти с единични камбанковидни цветове. В природата е масово разпространен в тропиците и субтропиците на Северна и Южна Америка, Африка, Азия и Австралия. Известен е също като Цъфтящ клен, заради приликата на листата му с тези на Клена. Прилича също и на Хибискус. Цъфти в зависимост от вида, от април до декември, в нюанси от бяло и бледо жълто до наситено червено. В градината някои сортове Абутилон достигат до височина над 2 метра. .
Абутилонът
се чувства най-добре на „шарена сянка”. През лятото
може да се отглежда на открито, но на места, защитени от вятър и дъжд.
5.
Платикодон (Platycodon)
Платикодон
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
Платикодон (Platycodon) от семейство Камбанкови (Campanulaceae) е представено от един единствен вид - Platycodon grandiflorus. Родината му е
Източна Азия. В Китай се използва в традиционната китайска медицина. В Корея,
то е известно като „doraji“, а корените му са популярна съставка в салати и
традиционната кухня, като също се използват широко като противовъзпалително
средство при лечение на кашлица и простуда. То е подходящо за отглеждане в
градината или в дома като саксийно растение. На височина достига до 50 – 60
см., а на ширина се разпростира до 30 см. Листата му са тъмнозелени и цъфти в
бяло, синьо или розово. Можете да му се
наслаждавате от юни от септември. В България Платикодонът успешно се отглежда в
градината, като през зимата надземната част изсъхва и вегетацията започва през
април. То е лесно за отглеждане цвете, подходящо за начинаещи градинари. Обича леката сянка и издържа безпроблемно нашите зимни
температури.
- 4. Лотус “Gold flash” (Lotus maculatus "Gold Flash")
Лотус "Gold flash"
Източник: Wikipedia
Източник: Wikipedia
Лотус “Gold flash” е красиво, екзотично и необичайно растение. Изящно падащите
надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с
прелестен сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато
не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта
им – тя е златисто-оранжева – оттам произлиза и наименованието му, което в
превод означава „златен палмък”. Цветовете излизат от стъблата право нагоре.
Подходящо е за отглеждане в саксии.
3.
Флокс (Phlox)
Флокс
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
Флокс на гръцки означава „пламък”. Това е род от около 65 вида едногодишни и многогодишни растения, които цъфтят изключително красиво. Произходът му са
умерените области на Северна Америка, но има и няколко вида от североизточна
Азия. Може да бъде открито като високопланинско растение, а също и като горско
или прерийно цвете. Някои видове цъфтят още през ранната пролет, а други през
лятото и ранната есен. Цветовете му варират от свтлосиньо през ярко червено до
бяло. Флоксът предпочита добре дренирана почва и излагане на „шарена сянка”.
Той е обичана храна от мармоти, зайци и сърни. След опрашване растенията
образуват семе.
·
2.
Далия (Dahlia)
Далия
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
В Мексико,
откъдето и произхожда Далията, цветето е национален символ. „Далия“ всъщност е
общо наименование на много видове от един род. Кръстена е на прочутия шведски
ботаник Андреас Даал, а в България е позната още под името „Гергина”. Историята
на това цвете е заслужила филмиране. Според една от легендите, Ернандо Кортес е
първият европеец, който вижда растението още през далечната 1530 година. Чак
след близо 300 години, Далията е пренесена в ботаническа градина в Мадрид, а
оттам става популярна и по целия свят. Преди над 80 години директорът на една
оранжерия в германския град Хамбург засажда там първата Далия - като акцент от
голям парк, който замисля да създаде в центъра на града. Днес тази оранжерия
разполага с най-голямото насаждение на този сорт цветя в Северна Германия - 10
хил. кв. м. от 261 различни сортове. Далията
обича светлите места и цъфти от април чак до октомври.
1.
Фуксия (Fuchsia)
Фуксия
Източник: Flickr.com
Източник: Flickr.com
Фуксия принадлежи към
семейство Върбовкови (Onagraceae), заедно с повече от 100 вида
дървета и храсти, разпространени в Централна и Южна Америка, Нова Зеландия и
остров Таити.
Така наречената „изящната Фуксия“ (Fuchsia Graslis) е
родоначалникът на, впоследствие произведени огромно количество хибриди или
„Хибридни Фуксии“. Фуксията носи името на немския ботаник Леонард Фукс, а не,
незнайно защо, на ботаника, донесъл я за пръв път в Европа от Южна Америка през
1669 година – Шарл Плумие. Въпреки завъртяната си като латино-американски
сериал история, която подхожда само на една истинска Южно-амреиканска Фуксия,
тази красавица е позната в България с простоватото наименование „обички“. Това
се дължи на атрактивните висящи цветове.
Палитрата на Фуксия е изключително богата – бяло, розово, червено, виолетово и
всякакви техни цветови вариации и комбинации. Могат да се отглеждат в саксии по
балконите или в добре осветени помещения. Доста различия има както в размерите, така и в отглеждането на
различните видове. Например един вид произхождащ от Нова Зеландия –Fuchsia excorticata е дръвче със средни
размери, докато Fuchsia procumbens
расте лазейки по земята. Многобройните хибриди имат и предимството да са
по-малко деликатни и по-устойчиви. Растението не обича пряка слънчева светлина
и е влаголюбиво.