Пролетта – онази част от годината, когато
снежната завивка се разтапя и се
превръща във вода, напоява земята и я
събужда. Възпявана и вдъхновявала поетите от хилядолетия, тя пленява всеки с
красотата си. Студът си отива, за да отстъпи място на новия живот, а миризмата на запалени дърва
се заменя от прелестните аромати на току що пробудените цветя.
Дните отново са дълги и хората излизат от
домовете си, правят си разходки сред природата, свързвайки се отново с нея и
искат да я вземат със себе си, в дома си. Отивайки на гости на приятели те
виждат техните градини и китни балкончета, превърнати в рай от красиви пролетни
цветя, и си задават въпроса: „Какви ли
са те?“
Ако
и вие искате да украсите своята тераса или градина, ви предлагаме да научите,
кои са най-популярните пролетни цъфтящи
едногодишни растения, подредени в нашия ТОП 10.
·
10.
Лобелия (Lobelia inflata)
Лобелия
Източник: flickr
Описание: Лобелията от семейство Лобелиеви е
представяна от повече от 300 вида едногодишни и многогодишни тревисти и
храстовидни растения, разпространени предимно в субтропиците по целия свят. В
цветарството се използват едва 20 вида, а у нас най-често се среща Лобелия еринус (Lobelia erinus), родена в
Южна Африка. Тя е многогодишно растение, но се използва като едногодишно в
България. Висока е от 10 до 25 см, а тънките й разклонени стъбла образуват
рехаво храстче с дребни, яйцевидни, назъбени листенца. Ситните цветчета са
обагрени в синьо, виолетово, бяло или червено-лилаво и обсипват растението от
юни до октомври. Интересно е, че съществуват и няколко вида Лобелия, които са
водни и служат за декорация на водоеми. Тези храстчета-джуджета са великолепни
и на балконите, и в алпинеумите, и в лехите и бордюрите, по первазите на
прозорците и във висящите кошници.
Отглеждане:
Лобелиите
са влаголюбиви и се развиват добре на влажни глинести или песъчливо-глинести
почви. Те трябва да са добре подхранени. Обичат светлината и са подходящи за
отглеждане на открито под лъчите на слънцето. Размножаването на лобелиите става
чрез засяване на семена. Първият посев може да направим още през февруари, така
че през май да изнесем разсада в градината, а той вече да цъфти. Младите растения
се пикират по 4-5 в саксийки. Не е нужно да подхранваме лобелиите. Многото
хранителни вещества водят до прекомерно разрастване на листната маса и до
по-малко цветове.
·
9.
Газания (Gazania)
Газания
Източник: flickr
Описание:
Газанията е позната на широката аудитория с наименованието „Летен гербер“. Това
красиво цвете е подходящо както за терасата, така и за оформяне на фигури и
очертаване на бордюри. За балконските сандъчета се препоръчва мини сортът
„Утринна роса“. Цветето цъфти обилно и дълго и затова често се използва за
украса. Газания е род, включващ около 30 вида растения, предимно едногодишни.
Листата им са светло зелени, продълговати и с „нарязана“ периферия, като от
долната си страна са покрити с нежни сребристи власинки. Цялото растение
обикновено е с дължина между 30 и 40 сантиметра, а цветовете му често са
обагрени с различни пастелни тонове,
красиво извисени на дълги дръжки, те приличат на цветни кошнички. . Оформеното
съцветие като кошничка много прилича на гербер и поради това Газанията е
позната като летен гербер. Цъфтежът е продължителен – от юни до късно през
есента. Цветовете през деня са отворени, а през нощта се затварят.
Отглеждане:
Газанията
се размножава чрез семена, които се засяват в края на март. Поникват след 10-12
дни и се засаждат на постоянно място в края на май на разстояние 20-25 см едно
от друго. Туфите трябва да се овлажняват периодично. През пролетта изсъхналите
части се махат, а филизите се изрязват наполовина. Докато израстват, растенията трябва да се поливат умерено, като
трябва да се внимава да не се допуска задържане на вода. Необходимо е да се
подхранват на всеки 10 дни. За да се стимулира образуването на нови пъпки,
прецъфтелите цветове се отстраняват чрез изрязване. Газанията е светло- и
топлолюбиво растение. Развива се добре на леки, песъчливо-глинести, но богати
на хумус почви.
·
8.
Карамфил (Dianthus)
Карамфил
Източник: flickr
Описание: Карамфилът е покритосеменно
растение от семейство Карамфилови (Caryophylaceae) и се среща основно в
Европа и Азия, а някои видове могат да бъдат открити и в Северна Америка. Видът
градински карамфил е предпочитано декоративно растение. Цветовете са едри, красиви
и ароматни, поради което видът е едно от най-старите културни цветя. Карамфилът
е източник на символика и легенди. Според една от тях, той поникнал на мястото,
където паднала една от стрелите на нещастно влюбената богиня Артемида. Според
друга карамфилът е в същите цветове, в които се обагря при изгрев и залез
най-високият връх на планината Олимп в Гърция - Митикас. Трета легенда разказва, че той е бил
любимото цвете на древногръцките богове и оттам идва и името му. Латинското
наименование на карамфила е Dianthus, което означава „цвете на боговете“.
Различните цветове карамфил пък са с различна символкиа и послание. Червен се
подарява на любим човек, жълтият крие омраза или ревност, белият е символ на
приятелството и доброто, лилавият – на интелигентност и сдържаност, пъстрият
карамфил подсказва за флирт, а самият му аромат символизира стремежа и
желанието.
Отглеждане: Карамфилите обичат яркото слънце,
умереното поливане и подхранването с торове през лятото. Постоянно цъфтящите
карамфили изискват за развитието и цъфтежа си по-високи температури. Могат да
презимуват в градината, но при много ниски температури и задържане на вода в
почвата загиват. Всички карамфили се размножават със семена. При градинските
зимоустойчиви видове
семената се засяват направо в градината, а от останалите се произвежда разсад.
Мястото им трябва да е слънчево, а почвата плодородна. Много важно е да не се
задържа вода, защото преовлажняването е гибелно за повечето видове. Цветето
е подходящо за ефектни бордюри, смесени лехи и алпинеуми. По време на цъфтежа
си всички те образуват красиви и ярки
цветни петна.
·
7.
Бегония вечноцъфтяща
(Begonia semperflorens)
Бегония вечноцъфтяща
Източник: flickr
Описание:
Вечноцъфтящите бегонии са неголеми храсти. Листата са покрити с мъх по края,
окръглени, до 6 см дължина.Повърхността на листа е светло зелена, но може да бъде и тъмно
зелена и с червеникав оттенък. Цветовете са събрани в рехава метличка, но имат
много кратък период на цъфтеж. Цветовете могат да бъдат прости или кичести до
2.5 см в диаметър, бяло розови или
червени на цвят. Хибридните вариации на Бегонията наброяват над 2000, като сред
това многообразие от подвидове има съвсем дребни, които се побират в детска
шепа и едри растения, които могат да покрият стената на остъклена градина,
например. Някои сортове са били селектирани така, че да са подходящи за стайни
растения. Въпреки това многообразие, можем да разпознаем Бегонията по няколко
общи черти: Основен техен белег е, че имат мъжки и женски цветове и съцветия,
стъблата им са месести, листата – асиметрични. Ботаниците разделят бегониите, в
зависимост от подземните им органи, на три групи: коренищни (отглеждат се
заради листата, имат удебелени корени, които се използват за размножаване),
грудкови (също с удебелени корени, които се използват за размножаването, но се
отглеждат заради красивите едри цветове) и с нишковидни корени (които не се
използват при размножаването.) Макар и значима за ботаниката, в практиката тази
класификация се измества от друга, която разделя бегониите в зависимост от
приложението им - цъфтящи бегонии, цъфтящи с кратък ефект и листнодекоративни.
Отглеждане: Бегонията обича умерената
температура, светлината и водата. Зимно време може да издържи на температура до
13 градуса, а високите температури над 21 градуса не са препоръчителни. През
зимата е добре Бегониите да бъдат оставяни на светлина за няколко часа, но през
горещите месеци не бива да бъдат излагани на директни слънчеви лъчи. Бегонията
цъфти от радост сред вода и влажен въздух. Поливайте я обилно, докато цъфти, но
това не означава, че почвата трябва да е непрекъснато подгизнала. Вместо това
обвийте отвътре саксиите с влажен торф и пулверизирайте около растението.
·
6.
Калибрахое (Calibrachoa)
Калибрахое
Източник: Wikipedia
Описание: Калибрахое е красиво и пъстро
цвете, екзотичен и типичен представител на цветната и гореща негова родина -
Южна Америка. Това впечатляващо каскадно растение може да расте на туфи, затова
често е предпочитано за отглеждане на тераси, в кашпи или сандъчета. Поради
изключителната си прилика с Петунията, то често бива объркан именно с нея, а
„изпечените“ градинари го разпознават и го наричат „близнака на Петунията“. Разликата
е, че петуниите са с доста по-едри цветове, освен това листата им са меки,
по-големи от тези на калибрахоето и покрити с мъх. Калибрахое пък има дребни, фуниевидни цветове, малки и
светлозелени листа. Калибрахоето се радва на обилен цъфтеж, затова е и толкова
харесвано от градинарите. Това екзотично цвете цъфти от май до октомври, но
най-обилно през топлите летни месеци, когато с носталгия си спомня за родината
и хубавее. Среща се във всевъзможни цветове – бяло, жълто, оранжево, червено,
розово, тъмнолилаво, виолетово, синьо. Особено красиви са хибридните цветове,
обагрени я няколко цвята.
Отглеждане: Калибрахое не е капризно – нужни са му
единствено слънце и вода. Въпреки крехкия си вид, калибрахоето е силно и
устойчиво на летните бури растение. Към края на май Калибрахоето
изисква умерено поливане, но през летните месеци, когато цъфти най-обилно,
трябва да се полива редовно и по-често. Макар цветето да е влаголюбиво,
кореновата му система не би издържала прекалено много влага и би загнила.
Калибрахоето е светлолюбиво растение, но е удачно да е на завет и да има лека сянка в горещите
летни часове. Растението не е капризно от към почва, стига тя да
е добре дренирана. Подходяща е най-обикновената градинска пръст. Размножава с
помощта на резници. Накрая, но не и по важност - Калибрахоето често е нападано
от листни въшки, затова е необходимо да се следи, дали не е заразено.
·
5.
Тагетис (Tagetes)
Тагетис
Източник: Wikipedia
Описание: Разновидността на Тагетиса,
произлизаща от Южна Америка - Tagetes minuta е висока и изправена, с дребни
цветове, използвани като кулинарна подправка в Перу, Еквадор, Чили и Боливия,
където е наречен от инките с термина huacatay. Пастата се използва за направата
на популярно картофено ястие, наречено ocopa. На вкус и мирис прясната
подправка наподобява смес от босилек, естрагон, мента и цитрус. Тагетисът
е сред най-популярните цветя у нас. Със своите лимонено-жълти, оранжеви и
оранжево-кафяви багри той е идеален за създаване на красиви, пъстри цветни
килими. Има различни видове тагетис: ниски – 15-22 см., с многобройни
цветове, чиито листа са тъмнозелени и
нарязани, средни и такива, които стават като малки храстчета с височина 30-90
см. Цветовете също са най-разнообразни – с едри венчелистчета, полукичести,
много кичести и такива, които изглеждат като помпони на шапки.
Отглеждане:
Най-хубавото на това цвете е, че се отглежда лесно и вирее на слънчеви и на
сенчести места. Семената се засяват напролет. Цветето има специфична миризма,
която е трудно да се определи като аромат, но ярките цветове компенсират. Това,
за което наистина трябва да се внимава е, че тагетисът съдържа вещества, които
на слънце може да причинят кожни възпаления. Поради тази причина не е особено
подходящ за букети или за ваза у дома. Цъфти от юни до късна есен. Тагетисът се
полива обилно при сухо време, но не обича прекаленото преполиване и обилните
дъждове, защото загнива. Когато някое цветче прецъфти, е добре да се премахне,
за да може да цъфтят следващите и така винаги цветната леха ще изглежда в
перфектен вид. Тагетисът е идеален за засаждане в саксии или в сандъчета на
балкона, както и за част от различни цветни композиции. Добре се комбинира със
сини цветове.
·
4.
Импатиенс (Impatiens sultani)
Импатиенс
Източник: flickr
Описание:
Импатиенс на народен език се нарича още
Циганче. Латинското му наименование в буквален превод означава „нетърпелив“,
което се дължи на характера му – то бързо разтваря напъпилите се цветове. В
някои райони на България е познато и като „прасковка“, поради сходствата с
цветовете на овошката. То има тъмни листа, на чийто фон изпъкват едрите му
цветове. При подходящи условия циганчето може да цъфти целогодишно в бяло,
розово, цикламено, виолетово и червено. Веселите
му и жизнерадостни цветове внасят настроение и безгрижие. Щастливото „циганче“
е ведро, цветно и непретенциозно. Предпочитано е от градинарите, именно защото
е издръжливо на капризите на времето и
може да се отглежда както като стайно растение, така и като цвете на открито в
градината, в сандъче на балкона или в кашпа на терасата.
Отглеждане: Импатиенс е чудесно растение за
начинаещи градинари, тъй като не изисква специални грижи. Расте както на северно, така и на южно и източно изложение.
То изисква редовно поливане – почвата не трябва да е суха.
При поливане не мокрете цветовете му. Вирее в лека и
плодородна почва на светлина, или на полусянка. Чудесна работа би свършила градинска пръст
с малко перлит.
Редовното торене ще даде на циганчето енергия и то ще ви радва с повече
цветове. Размножава се целогодишно чрез резници, а в началото на
пролетта може да бъде отгледано и от
семе.
·
3.
Вербена (Verbena)
Втора
подгласничка в нашата класация е (на „народен език“) Върбинка, позната сред
ботаниците с къде къде по-стилното си име – Вербена.
Вербена
Иточник: Wikipedia
Описание: Вербената,
позната още като Върбинка от семейство Върбинкови (лат: Verbenaceae) е родом от
Южна Америка. Тя е със стелещи се или изправени стебла и срещуположни, космати
листа. Макар и многогодишно растение, у нас то може да се отглежда само като
едногодишно. Обичано от древността, това растение е било използвано при
полагане на обет, клетва, даване на дума. Днес, след дълги години селектиране,
Върбинката може да се открие в многообразие от цветове. Това е едно от най-предпочитаните pастения за
терасата. Тя цъфти дълго и изобилно чак до октомври, с най-различно обагрени
цветове, които са събрани по върховете на стъблата. Познати са около 80 вида
вербени.
Отглеждане: Най-често
се размножават чрез семена, като
сеитбата им става през февруари, но освен чрез семена, Вербените се размножават
и чрез резници през юли или през март, ако растенията през зимата са били
съхранявани в зимна градина или оранжерия, при по-меки зими. Върбинките обичат
топлината на откритите слънчеви места. Трябва да се поливат обилно, но не и да
се допуска задържане на вода. Ако не се поливат редовно се сърдят и спират да
цъфтят. По време на цъфтеж можете да ги глезите с течни торове през 15 дни.
Младите растения се засаждат на разстояние 20 см едно от друго. Прецъфтелите
цветове се отстраняват.
·
2. Кралско мушкато и Сакъзче (Pelargonium
& Pelargonium peltatum)
Мястото
на първи подгласник в нашата класация се дели от двама представители на един
и същи род, познатото на всички ни – Мушкато.
Това са Кралското Мушкато и не дотам кралското, но също толкова популярно
Сакъзче.
Родът Мушкато (Pelargonium) получава името си,
заради това, че цветовете му наподобяват клюнове на щъркели - (pelargos) на
гръцки. Той принадлежи към едно голямо
семейство от 11 рода и 800 вида (Geraniaceae). Има около 270 вида Pelargonium,
които в дивата природа, се срещат в районите с тропичен и субтропичен климат:
Африка, Азия, Св. Елена, Тристан да Куня, Мадагаскар, Австралия и Нова
Зеландия. От тази цифра 219 вида се срещат в Южна Африка. У нас го познаваме
като Mушкато, защото в каквато и почва да го мушнеш, то се прихваща и започва
да расте с всичка сила. В Европа цветето се е появило в Холандия още през 16.
век. Тогава все още е било африканска екзотика. През 18 и 19. век Пеларгонията
става едно от най-популярните цветя в Европа с хилядите си сортове. Особена
популярност придобива в Англия, ставайки
символ на викторианския стил.
Сакъзче
Източник: Ния Горанова
(личен архив)
·
Сакъзче
(Pelargonium peltatum)
Описание:
Особено красиво е висящото мушкато, което се предлага на българския пазар още
като Сакъзче. Формата на растеж сякаш е създадена специално за балкона, като
при някои нови сортове дължината на провисналите стъбла може да бъде
значителна. Този вид е примамлив и заради факта, че не е особено капризен и е
доста устойчив на засушаване. Въпреки, че висящото мушкато има месести стъбла и
листа, в които складира водните си запаси, то се развива добре само при наличие
на достатъчно влага. Въпреки това ако се остави по-дълго време без поливане, то
ще се справи много по-добре от всички останали балконски видове.
Отглеждане:
Много е важно субстрата да е пропусклив, умерено обогатен с тор и с PH в
границите от неутрално до слабо алкално.
Поливайте редовно по време на цъфтежа. Купените готови или отгледани
самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20 см. едно от друго.
Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 5 броя сакъзчета в
едно стандартно сандъче с дължина около 50-60см.
·
Кралско
мушкато (Pelargonium)
Описание:
Кралското мушкато е най-ефикасният
представител от семейството на мушкатото. То е културен вид,
получен в резултат на сложни кръстоски между няколко сорта. Произходът на
повечето сортове е от саваната на Южна Африка – затова то обича слънце и влага.
Царското мушкато достига височина 30
- 60см и широчина 23 - 38 см, цъфти от май до есента, в различни цветове -
лилаво, розово, бяло, червено. Големината на цветовете е впечатляваща.
Отглеждане:
Мушкатото се слага на добре осветено място с разсеяна светлина. При
недостатъчно осветяване не цъфти. Температурата за него през зимата не трябва
да е по-ниска от 10-12 градуса, а през лятото – да не надвишава 26 градуса.
Влажността и поливането му трябва да бъдат умерени. Благоприятна почва за него
е градинската, примесена с тор и перлит, а по време на цъфтеж е добре да се
наторява допълнително.
·
1.
Петуния (Petunia)
Номер едно в класацията ни
определено е за непретенциозната, но ненадмината с крастотата си Петуния. Ето
защо:
Петуния
Източник: flickr
Описание: Петунията е едногодишно растение от
семейство картофови (Solanaceae). Произлиза от тропичните части на Южна Америка
и Бразилия, откъдето идва и името й - от бразилската дума за тютюн (petun).
Това се дължи на удивителната прилика между двете растения. Тя има разклонено
стъбло и цветове, подобни на фунийки. В България цъфти от май до късна есен.
Растението има голям брой разновидности, сред които най-често срещаните са
Petunia superbissima (отличаваща се с широки листа и по-едри цветове с
накъдрена периферия), Petunia hybrida pendula (с висящи стъбла), Petunia
hybrida nana compacta (с гъсти стъбла и дребни цветове) и Petunia hybrida
grandiflora (с големи цветове). Най-често се създават хибридни форми на
разновидностите Petunia axillaris (белите петунии) и Petunia integrifolia
(виолетовите петунии).Има както едноцветни, така и разноцветни, като цветовете
са: бяло, розово, червено, виолетово, синьо, сравнително отскоро са селектирани
и жълти сортове.
Отглеждане: Петунията вирее добре на слънчеви
места и изисква редовно поливане. Размножава се през февруари/март чрез семена.
Използва се широко за цветни лехи и бордюри в паркове и градини, но също така е
подходяща за отглеждане на балкони.
Автор: Ния Горанова
